Кога децата започват да разбират емоциите: развитие според възрастта

Кога децата започват да разбират емоциите? На този въпрос няма една точна възраст, защото разбирането на емоциите не е едно-единствено умение, което се появява изведнъж.

Още през първата година бебето постепенно става по-чувствително към гласа, изражението и поведението на близките хора. По-късно детето започва да свързва преживяванията с думи, да разпознава причините за чувствата и да разбира, че другият човек може да изпитва нещо различно от него.

Тези способности се развиват в продължение на години. Едно дете може да разпознае, че някой е тъжен, но все още да не разбира защо. Може да знае думата „ядосан“, но трудно да я свързва със собствената си реакция. Може да прояви съчувствие, без още да може да обясни какво преживява другият.

Затова възрастовите периоди в статията са ориентири, а не твърди срокове. Развитието зависи от езиковите умения, опита, отношенията с възрастните, възможностите за общуване и индивидуалните особености на детето.

В следващите раздели ще разгледаме как постепенно се променя разбирането на емоциите – от първите реакции към гласа и лицето до назоваването на чувствата, разбирането на причините и осъзнаването на по-сложни емоционални преживявания.

В тази статия ще откриете

Какво означава детето да разбира емоциите?

Когато казваме, че детето „разбира емоциите“, може да имаме предвид няколко различни способности. Те са свързани помежду си, но не се развиват едновременно.

Разбирането на емоциите включва постепенното развитие на способността детето да:

• забелязва промени в гласа, лицето и поведението;
• различава някои емоционални изражения;
• свързва емоцията с конкретна ситуация;
• назовава основни чувства;
• разпознава собственото си преживяване;
• разбира какво може да е предизвикало чувството;
• забелязва емоциите на другите;
• осъзнава, че различните хора могат да реагират различно на една и съща ситуация;
• разбира по-сложни и смесени чувства.

Тези умения изграждат различни нива на емоционално разбиране.

Изпитването на емоция не е същото като нейното разбиране

Още бебето преживява удоволствие, дискомфорт, интерес, страх или раздразнение. Това обаче не означава, че може да разпознае преживяването като отделна емоция или да разбере защо се е появило.

Например малкото дете може да плаче при раздяла, без да може да си каже:

„Страхувам се, защото мама си тръгна.“

То първо преживява реакцията. Значително по-късно се развива способността да я свърже с дума, причина и възможен начин за справяне.

Различаването на изражения не е завършено емоционално разбиране

Бебето може да реагира различно на усмихнато, неутрално или напрегнато лице. Изследванията показват, че през първата година постепенно се развива чувствителност към различни лицеви и гласови емоционални сигнали. Това е важна основа, но все още не означава, че детето разбира емоцията по начина, по който я разбира по-голямото дете.

То може да забелязва, че израженията се различават, без да знае:

• как се нарича емоцията;
• какво я е предизвикало;
• какво мисли човекът;
• как вероятно ще постъпи;
• как може да му бъде помогнато.

Назоваването е следваща стъпка

Когато езикът започне да се развива, детето постепенно усвоява думи като:

• радостен;
• тъжен;
• ядосан;
• уплашен;
• разстроен.

Първоначално то може да разпознава думата, когато я използва възрастният. По-късно започва само да я прилага към герой от история, друг човек или собственото си преживяване.

Да знае думата обаче не означава, че винаги я използва точно. Детето може да нарича всяко неприятно чувство „яд“ или да казва „страх ме е“, когато всъщност е притеснено, несигурно или засрамено.

Това е естествена част от изграждането на емоционалния речник.

Разбирането включва и причината за емоцията

Следващото ниво е детето да свърже чувството със случилото се:

„Той е тъжен, защото приятелят му си тръгна.“

„Тя се страхува, защото стаята е тъмна.“

„Аз се ядосах, защото ми взеха играчката.“

В началото причините са конкретни и видими. С времето детето започва да разбира, че емоцията може да зависи и от желанието, очакването, спомена или начина, по който човек е разбрал ситуацията.

Другият човек може да се чувства различно

По-зряло емоционално разбиране се появява, когато детето започне да осъзнава, че хората могат да преживеят една и съща ситуация по различен начин.

Например новата детска градина може да бъде вълнуваща за едно дете и плашеща за друго. Загубата в игра може да предизвика силно разочарование у един участник, а друг да я приеме спокойно.

В предучилищната и ранната училищна възраст постепенно се разширява способността да се разбират емоциите според желанията, убежденията и гледната точка на другия човек. Този процес продължава и след усвояването на основните названия за чувства.

Затова въпросът „Кога детето започва да разбира емоциите?“ има няколко отговора. Първите основи се появяват много рано, но по-сложното разбиране се развива постепенно през цялото детство.

Как бебето възприема емоционалните сигнали през първата година?

През първата година бебето все още не разбира емоциите чрез думи и обяснения. То възприема емоционалната информация преди всичко чрез:

• гласа;
• лицевото изражение;
• докосването;
• движенията;
• ритъма на взаимодействието;
• начина, по който възрастният реагира на неговите сигнали.

Бебето постепенно научава, че различните изражения, тонове и действия могат да означават сигурност, интерес, напрежение или прекъсване на контакта.

Гласът и лицето действат заедно

Малкото бебе не възприема гласа и лицето като напълно отделни източници на информация. То постепенно започва да забелязва дали звученето на гласа съответства на изражението.

Например усмихнатото лице обикновено е придружено от по-мек и положителен тон, докато напрегнатото изражение може да бъде съчетано с по-рязък глас.

Експериментални изследвания показват, че още през първите месеци постепенно се появява чувствителност към съответствието между лицеви и гласови емоционални сигнали. Тези резултати показват ранно различаване, а не зряло осъзнаване на конкретните чувства.

Познатият възрастен помага на бебето да подреди преживяването

Когато близкият възрастен реагира последователно на плача, усмивката, напрежението или търсенето на контакт, бебето постепенно започва да свързва вътрешното си състояние с реакцията, която получава.

Например възрастният може да каже:

„Стресна се от силния шум.“

„Радваш се, че татко се прибра.“

„Уморен си и ти е трудно.“

Бебето още не разбира напълно думите. Спокойният тон, изражението и повторението обаче поставят основа, върху която по-късно ще се изгради емоционалният речник.

Емоционалното общуване с възрастните има важна роля за индивидуалните различия в начина, по който децата възприемат и разбират емоциите.

Бебето постепенно започва да използва реакцията на възрастния като ориентир

Към края на първата година и в началото на втората детето все по-често поглежда към близкия възрастен, когато ситуацията е нова или неясна.

То може да наблюдава:

• дали възрастният изглежда спокоен;
• дали се усмихва;
• дали говори тревожно;
• дали се приближава или се отдръпва.

Тази реакция помага на детето да прецени дали непознатият предмет, човек или ситуация изглеждат безопасни. Постепенно то започва не само да различава емоционалния сигнал, но и да го използва като информация за случващото се. Изследванията описват нарастваща способност около края на първата година и началото на втората детето да свързва емоции със събития и да приспособява поведението си към реакциите на другите.

Какво все още не може да се очаква?

През първата година не е реалистично да очакваме бебето:

• да назовава емоции;
• да обяснява причините за реакцията си;
• да разбира сложни чувства;
• да контролира самостоятелно силното напрежение;
• да различава точно всички лицеви изражения;
• да реагира еднакво във всяка ситуация.

Дори когато бебето различава някои емоционални сигнали, умението остава зависимо от контекста, силата на изражението, познатостта на човека и съчетанието между глас, лице и поведение.

Затова е по-точно да кажем:

През първата година бебето изгражда основите на по-късното разбиране на емоциите.

То постепенно започва да забелязва и различава емоционалните сигнали, но назоваването, разбирането на причините и осъзнаването на чуждата гледна точка ще се развиват през следващите години.

Как се развива разбирането на емоциите между 1 и 2 години?

През втората година детето става все по-активен участник в емоционалното общуване. То наблюдава лицата и реакциите на хората, използва жестове и първи думи и постепенно започва да свързва емоционалните сигнали със случващото се.

Това все още не е подробно разбиране на чувствата. Детето по-скоро забелязва:

• дали възрастният е спокоен или напрегнат;
• дали друг човек плаче или се смее;
• дали ситуацията изглежда безопасна;
• дали поведението му предизвиква определена реакция;
• дали близкият възрастен е наблизо и може да помогне.

Към края на този период много деца вече поглеждат лицето на възрастния, за да се ориентират как да реагират в нова ситуация, и забелязват, когато друг човек е наранен или разстроен. Това са ориентировъчни прояви, а не тест, който всяко дете трябва да изпълни по един и същи начин.

Детето използва реакцията на възрастния като ориентир

Представете си, че детето вижда непозната играчка, която издава силен звук. То може първо да погледне към родителя.

Ако възрастният изглежда спокоен и говори с мек тон, детето е по-склонно да се приближи. Ако види тревога или рязко отдръпване, може и самото то да стане по-предпазливо.

Това поведение се нарича социално ориентиране. Детето използва емоционалната реакция на другия като допълнителна информация за неясната ситуация.

През втората година децата постепенно стават по-способни да използват положителните или отрицателните реакции на възрастни и връстници, за да насочват собственото си поведение. Умението обаче зависи от контекста, познатостта на човека и яснотата на сигнала.

Появяват се ранни прояви на съчувствие

Детето може да спре играта си, когато чуе друго дете да плаче. Може да го погледне, да се приближи, да повика възрастен или да му подаде предмет.

Това са ранни основи на емпатичното поведение. Те показват, че детето забелязва чуждото преживяване и понякога се опитва да реагира на него.

На тази възраст обаче реакцията невинаги е последователна. Детето може:

• да се притесни от плача;
• да започне и то да плаче;
• да наблюдава, без да се приближи;
• да предложи собствената си любима играчка;
• да продължи да играе;
• да потърси помощта на възрастен.

Изследванията показват, че през втората година могат да се наблюдават ранни опити за помощ и утешаване, но те все още са силно зависими от ситуацията и от това колко ясно другият човек показва своята нужда.

Затова не е полезно детето да бъде определяно като „нечувствително“, ако не утеши някого по очаквания от възрастния начин. То може да е забелязало емоцията, но още да не знае какво означава тя или как да реагира.

Първите думи помагат на преживяването да получи име

Около този период някои деца започват да използват първи думи, свързани със състояния и преживявания. Това могат да бъдат прости изрази като:

• „боли“;
• „страх“;
• „плаче“;
• „радва се“;
• „ядосан“;
• „не искам“.

Първоначално думата може да бъде използвана много широко. Детето например може да казва „боли“ при физическа болка, страх, раздразнение или силно неудобство.

Това не е грешка, която трябва постоянно да бъде поправяна. То постепенно изгражда значението на думите чрез повторението им в различни ситуации.

Емоционалните думи започват да се появяват в речта през втората година, но се усвояват постепенно. Разговорите на възрастния за това кой как се чувства и защо подпомагат свързването на думите с различни събития и изражения.

Детето разбира повече, отколкото може да каже

Ограниченият речник не означава непременно липса на емоционална чувствителност.

Дете, което още не казва „Тя е тъжна“, може да спре, когато види плачещ човек. Може да донесе предмет, да потърси възрастен или да промени поведението си според неговата реакция.

Разбирането често изпреварва способността чувството да бъде обяснено с думи. Затова възрастният може спокойно да предлага език:

„Детето плаче. Може би е тъжно.“

„Стресна се от силния шум.“

„Ядоса се, защото играчката падна.“

Тези кратки изречения свързват видимото поведение, емоцията и причината, без да превръщат момента в урок.

Детето все още разчита силно на възрастния

Между 1 и 2 години детето не може устойчиво да управлява силните си емоции самостоятелно. При страх, гняв, умора или претоварване то има нужда от спокойно присъствие, кратки думи и предвидима реакция.

Възрастният може да каже:

„Уплаши се. Аз съм тук.“

„Ядоса се, защото играта свърши.“

„Тя плаче. Нека повикаме мама ѝ.“

Тези кратки изречения свързват преживяването със случилото се, без моментът да се превръща в урок.

Важно е да не се очаква детето да се успокоява само или винаги да реагира по един и същи начин. То може да разбира какво се случва и въпреки това да няма достатъчно език и контрол на импулсите, за да понесе разочарованието без помощ.

Между 1 и 2 години детето започва по-ясно да забелязва емоционалните сигнали, но все още се нуждае от възрастния, за да разбира и регулира собствените си преживявания.

Какво разбира детето между 2 и 3 години?

Между втората и третата година развитието на езика създава нови възможности за разбирането на емоциите.

Детето постепенно започва не само да реагира на лицето и гласа, но и да използва думи, за да опише:

• как се чувства;
• какво иска;
• какво не му харесва;
• какво е станало;
• кой е разстроен;
• каква проста причина е предизвикала реакцията.

Към 30-месечна възраст много деца вече разполагат с разширяващ се речник, съчетават думи и участват по-активно в прости социални взаимодействия. Това подпомага, но не гарантира, способността да говорят за чувствата си.

Основните емоции постепенно получават по-точни имена

Детето може да започне да разпознава или използва думи като:

• радостен;
• тъжен;
• ядосан;
• уплашен.

В началото разпознаването обикновено е по-лесно, когато изражението и ситуацията са ясни. Например детето по-лесно разбира тъгата на герой, който плаче, отколкото по-слабо видимото разочарование или притеснение.

То може също да използва една дума за различни преживявания. „Ядосан“ може да означава раздразнен, тъжен, засрамен или просто недоволен.

Емоционалните понятия се изграждат постепенно и не се усвояват само чрез запаметяване на изображения. Детето събира информация от гласа, лицето, ситуацията, действията и думите на възрастните.

Детето започва да свързва чувството с проста външна причина

Между 2 и 3 години постепенно се развива разбирането, че емоциите могат да бъдат предизвикани от конкретни събития и желания.

Например:

„Той е тъжен, защото играчката се счупи.“

„Тя е щастлива, защото мама се прибра.“

„Аз съм ядосан, защото исках още да играя.“

Първоначално тези връзки обикновено са свързани с видими и непосредствени събития. По-трудно е детето да разбере емоции, които зависят от скрито очакване, погрешна представа или различна гледна точка.

Около този период започва да се развива и разбирането, че изпълненото желание може да предизвика радост, а неизпълненото — разочарование или тъга. Това умение се задълбочава през следващите години.

Погледът към ситуацията все още е предимно собствен

Двегодишното дете може да забележи, че друг човек плаче, но невинаги разбира, че той има различни желания, знания и преживявания.

Например детето може да предложи на разстроения възрастен собствената си любима играчка. Това е значим опит за утешаване, макар да не отчита какво действително би помогнало на другия човек.

С времето то започва да разбира, че:

• не всички харесват едни и същи неща;
• другият може да иска нещо различно;
• една ситуация може да предизвика различни реакции;
• чуждата емоция не е непременно същата като неговата.

Тези представи все още са в ранен етап. По-сложното разбиране на чуждите мисли, убеждения и смесени чувства се развива значително по-късно.

Играта помага на детето да изследва емоциите

През този период се развива играта „наужким“. Детето може да:

• храни кукла;
• приспива плюшена играчка;
• преструва се, че някой плаче;
• играе ролята на родител или лекар;
• повтаря преживяна ситуация.

Чрез играта то изпробва различни роли и реакции. Куклата може да бъде уплашена, защото отива на лекар, или тъжна, защото е останала сама.

Възрастният може да се включи с кратки въпроси:

„Как се чувства мечето?“

„Какво го е разстроило?“

„Как можем да му помогнем?“

Не е необходимо отговорът да бъде точен. Целта е детето постепенно да свързва изражението, ситуацията, чувството и възможната реакция.

Назоваването на емоцията още не гарантира самоконтрол

Детето може да каже:

„Ядосан съм!“

и непосредствено след това да хвърли играчката.

Това не означава, че думите са безполезни. Разпознаването и назоваването са първи стъпки, но саморегулацията изисква допълнително развитие на езика, вниманието и контрола на импулсите.

До третата година при много деца постепенно се забелязва по-голяма способност да се възстановяват след раздяла, да следват прости обичайни действия и да участват в игра с други деца. Тези ориентири не означават, че силните изблици трябва да са изчезнали или че детето вече може винаги да се успокоява само.

При силна реакция то все още има нужда възрастният да:

• спре опасното поведение;
• използва малко думи;
• помогне за успокояването;
• назове преживяването;
• предложи една конкретна алтернатива;
• се върне към ситуацията по-късно.

В тази възраст са по-подходящи кратки и конкретни въпроси като „Ядоса ли се, защото искаше играчката?“ или „Тъжен ли си, или си уплашен?“. Въпросът „Защо се държа така?“ често е прекалено сложен.

Книгите и ежедневните ситуации са по-полезни от изпитването

Когато разглеждат книжка, възрастният може да попита:

„Как мислиш, че се чувства детето?“

След отговора може да добави:

„По какво разбра?“

„Какво се случи преди това?“

Но разговорът не трябва да звучи като проверка на знанията.

Ако детето нарече тъжния герой „ядосан“, възрастният може да каже:

„Възможно е да е ядосан. Аз забелязвам и сълзите му и се чудя дали не е тъжен.“

Така се предлага допълнителна възможност, без първият отговор да бъде обявен за грешен.

Разговорите за чувства в семейството са свързани с по-доброто им разбиране, но най-полезни са естествените, съобразени с контекста обяснения, а не постоянното настояване детето да назовава правилно всяка емоция.

Как изглежда развитието през този период?

Между 2 и 3 години детето постепенно започва да разпознава някои основни емоции, да използва прости думи за собственото си състояние и да свързва чувството с видима причина.

То може да забелязва, че друг човек е разстроен, да прави ранни опити да помогне и да участва в кратък разговор за случилото се.

Все още не е реалистично да се очаква устойчиво разбиране на сложни чувства, чужди мисли и гледни точки. Детето продължава да има нужда от значителна помощ, за да спре импулса и да използва думите си в момент на силно напрежение.

През този период езикът започва да свързва емоцията със случилото се, но разбирането все още не се превръща автоматично в самоконтрол.

Как се променя разбирането на емоциите между 3 и 5 години?

Между 3 и 5 години детето обикновено започва да говори по-уверено за емоциите и да свързва преживяванията с по-разнообразни ситуации.

То вече може не само да забележи, че някой плаче, но и да предположи:

„Той е тъжен, защото приятелят му си тръгна.“

Емоционалното разбиране обаче все още зависи силно от това колко ясно са показани чувството и причината за него. Видимите реакции се разпознават по-лесно от преживявания като притеснение, вина, ревност или разочарование.

Емоционалният речник постепенно се разширява

Освен основните думи за радост, тъга, гняв и страх, детето може постепенно да започне да разбира или използва понятия като:

• изненада;
• притеснение;
• разочарование;
• срам;
• ревност;
• гордост;
• самота;
• вълнение.

Не всички думи се усвояват едновременно. Детето може да разпознава чувството в история, но все още трудно да го свързва със собственото си преживяване.

Например може правилно да каже, че герой е разочарован, защото не е получил награда, но при собствен неуспех да извика:

„Не ме интересува!“

Това не означава, че не разбира думата. Назоваването на чужда емоция често е по-лесно от разпознаването на собствената в момент на напрежение.

Детето по-добре разбира външните причини за чувствата

В този период става по-лесно да се свързват емоциите с конкретни събития:

• радост при получаване на желано нещо;
• тъга при раздяла или загуба;
• страх при възприемана опасност;
• гняв при препятствие или несправедливост;
• разочарование при неуспех.

Детето може да отговори на въпроси като:

„Защо героят е тъжен?“

„Как се е почувствала, когато не са я включили в играта?“

По-трудни остават ситуациите, при които чувството зависи от информация, която не се вижда директно.

Например герой може да се радва, защото погрешно вярва, че в кутията има подарък. За да разбере реакцията му, детето трябва да отчете не само реалността, но и това, което героят мисли.

Това по-сложно разбиране се развива постепенно.

Желанията на хората могат да бъдат различни

Малкото дете често предполага, че другите искат същото като него. Между 3 и 5 години постепенно започва да разбира, че различните желания могат да предизвикат различни емоции.

Например:

• едно дете се радва да участва в представление;
• друго се притеснява от това;
• едно иска да играе навън;
• друго предпочита да остане вкъщи.

Възрастният може да подпомага това разбиране с въпроси:

„Ти харесваш тази игра. Възможно ли е тя да не я харесва?“

„Защо ти се радваш, а той изглежда притеснен?“

Целта не е детето веднага да даде точен отговор, а да започне да разглежда повече от една възможна гледна точка.

Изражението не винаги показва цялото преживяване

Детето постепенно започва да забелязва, че човек може да не покаже напълно как се чувства.

Например някой може:

• да се усмихне, въпреки че е разочарован;
• да скрие страха си;
• да каже, че е добре, макар да е тъжен;
• да не покаже гнева си пред други хора.

В предучилищна възраст разбирането на тези ситуации все още е ограничено. Детето обикновено се доверява повече на видимото изражение и поведението.

Затова не е реалистично да очакваме винаги да разбира скритите чувства или социалните причини човек да не ги показва.

Историите създават безопасно пространство за разговор

Приказките и илюстрираните истории са особено полезни в тази възраст, защото позволяват емоциите да се обсъждат чрез преживяванията на герой.

Възрастният може да попита:

• Как се чувства героят?
• По какво разбра?
• Какво се случи преди това?
• Какво е искал?
• Какво си е помислил?
• Какво може да му помогне?

В началото е по-добре да се използват кратки истории с ясна последователност. Постепенно могат да се въвеждат ситуации, в които двама герои изпитват различни чувства или един герой преживява повече от една емоция.

Например:

„Тя се радва, че започва училище, но едновременно се притеснява, защото не познава никого.“

Детето може да разбира правилото, но да не го прилага при силна емоция

Между 3 и 5 години детето вече може да обясни:

• че не трябва да удря;
• че трябва да чака ред;
• че е добре да използва думи;
• че другият може да се натъжи.

Това знание не означава, че винаги ще управлява поведението си успешно.

При силен гняв, умора, страх или претоварване то може отново да реагира импулсивно. Саморегулацията продължава да се развива и все още зависи от подкрепата на възрастния.

По-полезно е да се упражнява една конкретна реакция:

„Когато някой ти вземе играчката, кажи: „Още играя с нея“, и повикай възрастен.“

вместо общото:

„Дръж се добре.“

Как изглежда напредъкът между 3 и 5 години?

В този период детето постепенно започва да:

• назовава повече емоции;
• свързва чувството с видима причина;
• разбира, че хората могат да имат различни желания;
• обяснява как се чувства герой;
• забелязва как поведението му влияе на другите;
• участва в кратък разговор след конфликт.

Все още може да му бъде трудно да разбира скрити или смесени чувства, да отчита сложните мисли на другия и да прилага правилото при силно напрежение.

Възрастният може да подкрепя развитието чрез разговори за ежедневни ситуации, книги, ролеви игри и кратко упражняване на подходящи реакции.

Например:

„Знаеш правилото, но ти беше трудно да го използваш. Какво можеш да опиташ следващия път?“

Между 3 и 5 години емоционалното разбиране става по-свързано с езика, причините и отношенията между хората, но все още не гарантира самоконтрол във всяка ситуация.

Какво се развива в училищна възраст?

В училищна възраст емоционалното разбиране постепенно става по-сложно. Детето започва да отчита не само видимото събитие, но и мислите, очакванията, спомените и отношенията между хората.

То може по-добре да разбира защо двама души преживяват една и съща ситуация по различен начин и защо понякога външното поведение не показва истинското чувство.

Този процес продължава през цялата училищна възраст. Не всички деца развиват отделните умения с еднакво темпо.

Мислите влияят върху емоциите

По-малкото дете често свързва чувството предимно с това, което се е случило.

В училищна възраст постепенно се развива разбирането, че емоцията зависи и от начина, по който човекът тълкува ситуацията.

Например две деца получават една и съща забележка от учителя.

Едното може да си помисли:

„Учителят ми помага да поправя грешката.“

Другото:

„Всички ще решат, че не мога.“

Събитието е едно, но мислите могат да доведат до различни чувства.

Възрастният може да подпомага това разбиране с въпроси:

„Какво си помисли в този момент?“

„Имаше ли друг начин да разбереш случилото се?“

„Как би се почувствал човек, който мисли различно?“

Целта не е неприятната мисъл веднага да бъде отречена, а детето да започне да вижда връзката между мисълта и преживяването.

Детето разбира по-сложни социални емоции

С порастването се разширява разбирането на емоции като:

• вина;
• срам;
• гордост;
• завист;
• ревност;
• разочарование;
• облекчение;
• благодарност;
• неудобство.

Тези чувства често зависят от социални правила, лични очаквания и начина, по който детето оценява собственото си поведение.

Например:

• вина може да се появи, когато детето смята, че е наранило друг човек;
• срам — когато вярва, че другите го оценяват отрицателно;
• гордост — когато свързва успеха със собствените си усилия;
• завист — когато друг има нещо желано;
• облекчение — когато очакваната неприятност не се случи.

Разграничаването им не винаги е лесно. Дори по-голямо дете може да използва общото „зле ми е“, когато всъщност изпитва смес от срам, тревога и разочарование.

Повече от една емоция може да съществува едновременно

В училищна възраст постепенно се развива способността да се разбира, че човек може да изпитва различни, дори противоположни чувства към една ситуация.

Например детето може:

• да се радва на преместването, но да тъгува за приятелите си;
• да обича брат си и едновременно да му се ядосва;
• да се гордее с участие в състезание и да е разочаровано от резултата;
• да очаква екскурзията с вълнение и страх.

В началото е по-лесно да се разбират две чувства, насочени към различни части от ситуацията. По-късно детето може да осъзнае, че едно и също събитие предизвиква сложна комбинация от преживявания.

Възрастният може да нормализира това:

„Възможно е да се радваш за новото училище и едновременно да ти е мъчно за стария клас.“

Това помага на детето да не възприема смесените чувства като объркващи или неправилни.

Показаната емоция може да се различава от преживяната

По-голямото дете постепенно разбира, че хората понякога променят начина, по който показват чувствата си.

Причините могат да бъдат:

• желание да не наранят някого;
• страх от подигравка;
• стремеж да спазят социално правило;
• опит да скрият несигурност;
• желание да изглеждат спокойни.

Например дете може да се усмихне, когато получи подарък, който не харесва, защото не иска да обиди подаряващия.

То може да изглежда безразлично след загуба, въпреки че е силно разочаровано.

Разбирането на подобни ситуации помага за по-точното тълкуване на поведението, но е важно възрастният да не прави категорични предположения вместо детето.

По-подходящо е:

„Каза, че не ти пука, но изглеждаш по-тих от обикновено. Искаш ли да поговорим?“

Социалният контекст става по-важен

С постъпването в училище детето попада в по-сложна мрежа от отношения, очаквания и групови правила.

То постепенно започва да разбира:

• как се чувства човек, когато е изключен;
• защо една шега може да бъде забавна за едни и обидна за други;
• как репутацията и мнението на групата влияят върху чувствата;
• защо конфликтът изглежда различно от гледната точка на всеки участник;
• как думите и действията могат да имат продължителен ефект.

Това разбиране не означава, че детето винаги ще проявява емпатия. Желанието да принадлежи към групата, страхът от отхвърляне и силните емоции могат да повлияят върху поведението му.

Затова възрастният трябва да обсъжда не само правилото, а и последствията:

„Как мислиш, че се е почувствал, когато всички се засмяха?“

„Какво може да си е помислила, когато никой не я покани?“

„Какво можеш да направиш, за да поправиш ситуацията?“

По-самостоятелно разбиране и справяне

В училищна възраст детето постепенно започва по-често да използва самостоятелни стратегии: да прави пауза, да обяснява какво го е засегнало, да търси помощ и да обмисля последствията.

Подкрепата на възрастния обаче остава важна, особено при силни емоции, засрамване, отхвърляне или натиск от връстници.

Вместо веднага да предлага решение, възрастният може да попита:

„Какво си помисли?“

„Как мислиш, че го е преживял другият?“

„Какви възможности имаш сега?“

„От каква помощ се нуждаеш?“

Детето може постепенно да разбира смесени чувства, различни гледни точки и влиянието на мислите върху емоциите, но все още да се затруднява в ситуации, които засягат принадлежността, самооценката или отношенията му с групата.

В училищна възраст емоционалното разбиране се разширява от видимите чувства към мислите, социалния контекст и по-сложните отношения между хората.

Защо децата не развиват емоционалните умения с еднакво темпо?

Възрастовите периоди помагат да се проследи общата посока на развитието, но не определят точен график, по който всяко дете трябва да разпознава, назовава и разбира емоциите.

Едно дете може рано да започне да използва разнообразни думи за чувства, но трудно да разбира чуждата гледна точка. Друго може да проявява съчувствие и да забелязва кога някой е разстроен, но да не успява да обясни собствените си преживявания.

Тези различия не означават автоматично, че едното дете е по-емоционално интелигентно от другото. Отделните умения се развиват с различно темпо и зависят от много взаимно свързани фактори.

Езиковото развитие влияе върху начина, по който детето говори за чувствата

За да назове емоцията, детето трябва да разполага с подходящите думи и да разбира тяхното значение.

Дете с по-богат речник може да различава:

• тъга;
• разочарование;
• самота;
• притеснение;
• срам;
• гняв.

Друго може да използва общи изрази като:

„Зле ми е.“

„Не искам.“

„Ядосан съм.“

Това не означава непременно, че второто дете преживява по-малко или не забелязва разликите. То може все още да не разполага с езика, чрез който да ги изрази.

При по-ограничен речник е полезно възрастният да предлага кратки възможности:

„По-скоро си тъжен или разочарован?“

„Притесни ли се, или се ядоса?“

Предложенията трябва да бъдат представени като помощ, а не като изпитване.

Темпераментът също има значение

Децата се различават по начина, по който реагират на промени, непознати хора, шум, отказ или неуспех.

Едно дете:

• реагира силно и видимо;
• има нужда от повече време за успокояване;
• трудно приема внезапна промяна;
• показва емоциите си открито.

Друго:

• се отдръпва;
• замълчава;
• наблюдава дълго;
• прикрива част от реакцията си;
• изглежда спокойно, въпреки че изпитва силно напрежение.

По-силната външна реакция не означава непременно по-слабо разбиране на емоциите. Спокойното поведение също не гарантира, че детето разбира и регулира преживяването си.

По-полезно е да се наблюдава как детето обикновено показва напрежението и от какъв вид подкрепа се нуждае.

Отношенията с възрастните създават възможности за учене

Детето усвоява много от знанията си за емоциите в ежедневните взаимодействия.

Когато възрастните:

• назовават чувствата;
• изслушват детето;
• приемат въпросите му;
• обясняват причините за реакциите;
• поставят спокойни граници;
• признават собствените си грешки,

детето получава повече възможности да свързва емоциите с думи, причини и действия.

Това не означава, че родителят трябва да обсъжда всяко чувство подробно. Кратките изречения в подходящ момент често са достатъчни:

„Разочарова се, защото не успя.“

„Май се притесни, когато не ме видя.“

„Тя се натъжи, защото не я включиха.“

Възможностите за общуване и игра са различни

Разговорите, историите, ролевите игри и контактът с други деца създават ситуации, в които могат да се упражняват емоционални и социални умения.

Дете, което често участва в общи игри, може да среща повече ситуации, свързани с:

• редуване;
• споделяне;
• отказ;
• конфликт;
• помиряване;
• различни желания;
• реакциите на връстниците.

Тези преживявания не гарантират автоматично по-добро разбиране, но предоставят материал, който възрастният може да обсъжда с детето.

Семейната и културната среда влияят върху изразяването

В различните семейства и общности съществуват различни представи за това:

• кои емоции могат да бъдат показвани;
• как е подходящо да се изразява несъгласие;
• кога детето трябва да говори;
• как се реагира на плач;
• дали страхът и тъгата се обсъждат открито;
• как се поставят граници.

Някои деца чуват подробни разговори за чувствата, а в други семейства емоциите се изразяват предимно чрез действия и невербални сигнали.

Важно е тези различия да не се оценяват прибързано като правилни или неправилни. По-важният въпрос е дали детето има безопасен начин да показва преживяванията си и дали възрастният може да ги забелязва и разбира.

Стресът и промените могат временно да затруднят уменията

Детето може да показва добро разбиране на емоциите в спокойни периоди, но да се затрудни при:

• започване на детска градина или училище;
• преместване;
• раздяла;
• семейна промяна;
• продължително напрежение;
• конфликт с връстници;
• недоспиване;
• заболяване;
• значително претоварване.

В подобни моменти то може по-трудно да намира думи, да разбира чуждата гледна точка или да спира непосредствения импулс.

Това не означава непременно загуба на умението. Възможно е детето временно да няма достатъчно вътрешни ресурси, за да го използва.

Индивидуалните особености трябва да бъдат отчитани

Някои деца възприемат по-трудно лицевите изражения, гласа или социалните сигнали. Други са по-чувствителни към шум, допир, движение или промяна.

Възможно е детето:

• да избягва зрителен контакт, но внимателно да слуша;
• да не разпознава лесно слаби изражения;
• да разбира по-добре чрез конкретни ситуации;
• да има нужда от визуални опори;
• да се затруднява при абстрактни въпроси;
• да показва чувствата си по нетипичен начин.

Затова една и съща дейност не е еднакво полезна за всички деца. Карти с лица могат да помогнат на едно дете, докато друго разбира по-добре чрез приказка, игра или разговор за реална случка.

Сравнението между децата рядко е полезно

Изречения като:

„Сестра ти на тази възраст вече разбираше.“

„Другите деца могат да кажат как се чувстват.“

не показват на детето какво конкретно може да упражнява. Те могат да засилят срама и отказа от разговор.

По-полезно е да се сравнява детето със собственото му предишно поведение:

„Преди започваше да удряш веднага, а днес първо каза, че си ядосан.“

„Този път забеляза, че приятелят ти се натъжи.“

„Все още ти е трудно да обясниш какво се случи, но успя да поискаш помощ.“

Така се проследява реалният напредък, без от детето да се очаква да следва темпото на някой друг.

Емоционалното развитие не е състезание. По-важно от точната възраст е дали детето постепенно разширява възможностите си да разбира себе си и хората около него.

Как възрастният може да подкрепя разбирането на емоциите?

Децата не усвояват емоционалните понятия само чрез обяснение или запаметяване на изображения. Те се учат в ежедневните отношения — когато възрастният забелязва реакцията, назовава я, свързва я със ситуацията и оставя пространство детето да изрази собственото си разбиране.

Подкрепата трябва да бъде съобразена с възрастта. При малкото дете са подходящи кратки думи и конкретни примери. При по-голямото могат да се обсъждат мислите, смесените чувства и различните гледни точки.

Назовавайте това, което наблюдавате

Вместо веднага да питате:

„Как се чувстваш?“

можете да започнете с конкретно наблюдение:

„Забелязвам, че си много тих.“

„Стиснал си ръцете си.“

„Говориш по-силно от обикновено.“

„Отдръпна се, когато децата започнаха играта.“

Това помага на детето да свърже видимата реакция с вътрешното си състояние.

След това може внимателно да се предложи възможна емоция:

„Чудя се дали си разочарован.“

„Възможно ли е да си се притеснил?“

Предположението трябва да позволява на детето да го поправи:

„Не съм тъжен. Ядосан съм.“

Този отговор също показва учене.

Свързвайте чувството с конкретната ситуация

Емоционалните думи се разбират по-лесно, когато са свързани с реален контекст.

Например:

„Радваш се, защото баба дойде.“

„Разочарован си, защото кулата падна.“

„Притесни се, когато не знаеше какво следва.“

„Тя се натъжи, защото не я поканиха.“

Така детето постепенно разбира не само названието на емоцията, но и какво може да я предизвика.

Използвайте повече от изражението на лицето

Лицевите карти могат да бъдат полезни, но истинските емоции не винаги се показват чрез ясно и преувеличено изражение.

За по-пълно разбиране разговаряйте и за:

• гласа;
• позата;
• действията;
• ситуацията;
• думите на човека;
• това, което се е случило преди реакцията.

Вместо само:

„Как се чувства това лице?“

може да попитате:

„Какво се е случило?“

„По какво разбра как се чувства героят?“

„Гласът му същото ли показва като лицето?“

Това помага на детето да не разчита само на един сигнал.

Разговаряйте чрез книги и истории

Историите позволяват емоциите да се разглеждат на безопасно разстояние. Детето не е принудено веднага да говори за себе си, а може да разсъждава върху преживяването на герой.

Полезни въпроси са:

• Как се чувства героят?
• По какво разбра?
• Какво е искал?
• Какво си е помислил?
• Защо другият герой се чувства различно?
• Може ли да изпитва повече от една емоция?
• Какво може да му помогне?

Не е необходимо да задавате всички въпроси. Един или два са достатъчни, за да започне естествен разговор.

Използвайте ежедневните ситуации

Емоционалното разбиране се упражнява не само чрез специални занимания.

Подходящи моменти са:

• раздяла сутрин;
• приключване на играта;
• загуба в състезание;
• получаване на подарък;
• конфликт с друго дете;
• промяна на плановете;
• страх от ново преживяване;
• успех след усилие.

След като ситуацията премине, може кратко да се каже:

„Първо се притесни, а после се почувства по-спокоен, когато разбра какво ще правим.“

Така детето започва да забелязва, че емоциите могат да се променят.

Не превръщайте разговора в изпитване

Когато възрастният постоянно пита:

„Каква е тази емоция?“

„Кажи правилната дума.“

„Защо не можеш да разбереш?“

детето може да започне да се тревожи дали отговорът му е верен.

По-полезно е да се търсят различни възможности:

„На мен ми изглежда разочарован. Ти как мислиш?“

„Възможно ли е да е и ядосан?“

„Може би двамата забелязваме различни неща.“

Така емоционалното разбиране се представя като изследване, а не като задача само с един допустим отговор.

Приемайте, че детето може да преживява ситуацията различно

Възрастният не винаги може точно да определи какво чувства детето.

Ситуация, която изглежда маловажна за родителя, може да бъде значима за него. Загубена играчка, пропуснат ред или промяна на плана могат да предизвикат силна реакция.

Вместо:

„Няма за какво да се разстройваш.“

по-полезно е:

„За теб това беше важно.“

Това не означава, че възрастният трябва да изпълни желанието или да премахне границата. Той признава значението на преживяването.

Показвайте как вие разбирате собствените си емоции

Детето учи и от начина, по който възрастният говори за себе си.

Например:

„Притесних се, защото закъснявахме. Направих пауза и проверих какво можем да направим.“

„Разочарована съм, че планът се промени, но ще потърсим друг вариант.“

Така детето вижда връзката между:

• случилото се;
• мисълта;
• чувството;
• избраната реакция.

Важно е то да не бъде правено отговорно за състоянието на възрастния.

По-подходящо е:

„Ядосах се и трябва да се успокоя.“

а не:

„Ти ме накара да се ядосам.“

Играта позволява упражняване без натиск

Чрез кукли, фигурки и ролеви ситуации могат да се разиграват преживявания като:

• първи ден в детска градина;
• загуба в игра;
• отказ;
• конфликт;
• страх от лекар;
• изключване от групата;
• помиряване.

Възрастният може да попита:

„Какво мислиш, че изпитва мечето?“

„Как може да каже какво иска?“

„Какво ще стане, ако двамата герои искат различни неща?“

Играта е особено полезна за деца, които трудно отговарят на директни въпроси за себе си.

Помагайте на детето да забелязва различните гледни точки

По-голямото дете може да бъде насърчавано да разглежда ситуацията през преживяването на повече от един участник.

Например:

„Ти си се ядосал, защото си мислел, че те изключват. Какво може да си е мислило другото дете?“

„И двамата сте искали да говорите първи. Как ли се е почувствал всеки от вас?“

Това не означава детето да бъде принуждавано да се съгласи с другия или да пренебрегне собственото си преживяване. Целта е постепенно да разбира, че една ситуация може да има повече от една гледна точка.

Оставяйте време за отговор

Някои деца имат нужда от повече време, за да свържат преживяването с думи.

След въпрос не е необходимо веднага да се предлага отговор вместо тях. Кратката пауза може да помогне.

Ако детето каже:

„Не знам.“

възрастният може да отговори:

„Добре. Може да помислим по-късно.“

„Не знам“ понякога означава, че детето все още не е готово, а не че отказва да участва.

Избирайте подход, който съответства на детето

Едно дете се включва лесно в разговор. Друго предпочита да рисува, да играе или да говори, докато върши нещо друго.

Подкрепата може да включва:

• картинки;
• кратки истории;
• рисуване;
• скала на силата на емоцията;
• избор между две думи;
• ролеви игри;
• разговор по време на разходка;
• визуален дневен план.

Няма един универсален инструмент. Най-подходящ е този, който помага на конкретното дете да участва без прекалено напрежение.

Разбирането се развива чрез повторение

Един разговор не е достатъчен, за да бъде усвоено ново понятие.

Детето изгражда значението на думите и ситуациите постепенно, когато многократно:

• чува названията на емоциите;
• вижда различни примери;
• сравнява преживявания;
• забелязва причините;
• обсъжда чуждите гледни точки;
• получава възможност да уточни собственото си чувство.

Ролята на възрастния не е да дава правилното название за всяка емоция, а да помага на детето постепенно да наблюдава, сравнява и разбира преживяванията — своите и на другите.

Кога да потърсим професионална насока?

Децата развиват разбирането на емоциите с различно темпо. Едно дете говори рано и подробно за чувствата си, а друго се изразява предимно чрез поведение, игра или жестове.

Отделна трудност или по-бавно усвояване на определена дума не означават автоматично наличие на проблем. По-важно е да се наблюдава цялостното развитие и начинът, по който детето общува, участва в ежедневните дейности и изгражда отношения.

Кога е подходящо да се обсъди развитието със специалист?

Професионална насока може да бъде полезна, когато:

• детето губи умение, което преди е използвало;
• има значими и продължителни трудности в общуването;
• рядко реагира на гласа, лицето или опитите за взаимодействие;
• трудно разбира прости социални сигнали в различни ситуации;
• не може да изрази основни нужди по достъпен за него начин;
• поведението сериозно затруднява ежедневието, ученето или отношенията;
• силните реакции се появяват много често или нарастват;
• има риск от нараняване на детето или другите;
• родителят, учителят или друг близък възрастен е трайно притеснен.

Един отделен признак не е достатъчен за заключение. Значение имат възрастта, езиковото развитие, средата, индивидуалните особености и това дали трудността се проявява устойчиво в различни ситуации.

Загубата на вече придобито умение изисква внимание

Ако детето е използвало думи, жестове или начини за общуване, които постепенно или внезапно престава да използва, е разумно това да бъде обсъдено с лекар или специалист по детско развитие.

Същото важи при рязка промяна в поведението, например когато детето:

• започне да се изолира;
• изглежда необичайно уплашено;
• отказва дейности, които преди е харесвало;
• проявява ново и силно агресивно поведение;
• се затруднява значително след промяна или тежко преживяване.

Подобна промяна може да има различни причини и не трябва да бъде тълкувана прибързано. Професионалната оценка помага да се разгледа развитието в по-широк контекст.

Към кого може да се обърне семейството?

Първата стъпка може да бъде разговор с:

• педиатър или личен лекар;
• детски психолог;
• училищен или детско-градински психолог;
• логопед при трудности в езика и общуването;
• специалист по ранно детско развитие;
• друг подходящ специалист според конкретното притеснение.

Полезно е родителят предварително да запише:

• какво точно го притеснява;
• кога е забелязал промяната;
• в кои ситуации се проявява;
• как общува детето у дома и извън дома;
• какво помага;
• какво затруднява реакциите;
• какво наблюдават учителите или другите възрастни.

Тази информация помага разговорът да бъде по-конкретен.

Развойните ориентири не са диагноза

Възрастовите периоди показват обща посока на развитие, но не могат сами да определят дали детето има затруднение.

Не е полезно една таблица или списък да се използват като изпит, който детето трябва да издържи. По-важно е да се наблюдава дали постепенно се появяват нови възможности за общуване, разбиране и участие.

Потърсете професионална насока, когато имате трайно притеснение, дори детето да не отговаря напълно на определен списък от признаци.

Навременният разговор със специалист не поставя автоматично диагноза. Той помага да се прецени дали развитието се нуждае от наблюдение, подкрепа или допълнителна оценка.

Разбирането на емоциите е само началото

Да разпознае, че някой е тъжен, или да каже „Ядосан съм“ е важна стъпка. Тя обаче е само част от по-широкото развитие на емоционалните умения.

След разпознаването детето постепенно трябва да се учи да:

• разбира какво е предизвикало емоцията;
• забелязва телесните сигнали;
• използва думи за собственото си преживяване;
• приема, че другият може да се чувства различно;
• изразява емоцията, без да наранява;
• търси помощ;
• понася разочарование;
• прави пауза преди импулсивна реакция;
• участва във възстановяването след конфликт.

Тези умения не се появяват автоматично веднага щом детето научи названията на чувствата.

То може правилно да разпознае гнева на картинка и въпреки това да хвърли предмет, когато самото то е ядосано. Може да разбира, че другото дете е тъжно, но да не знае как да му помогне. Може да назове страха си, но все още да има нужда от възрастния, за да се успокои.

Знанието трябва да се превърне в умение

Картите, книгите и игрите помагат за разпознаването и назоваването на емоциите. Следващата стъпка е наученото да бъде свързано с реални ситуации.

Например детето може да упражнява:

„Ядосан съм. Не ми вземай играчката.“

„Страх ме е. Искам да останеш до мен.“

„Разочарован съм и имам нужда от малко време.“

„Не разбрах какво трябва да направя. Помогни ми.“

Тези фрази не трябва да се очакват спонтанно още от първия опит. В началото възрастният ги предлага, напомня и упражнява заедно с детето.

Възрастният свързва отделните стъпки

В ежедневието възрастният може да помогне на детето да проследи връзката:

• Какво се случи?
• Как се почувства?
• Какво си помисли?
• Как реагира?
• Как се почувства другият?
• Какво може да помогне следващия път?

Не е необходимо всеки конфликт да бъде анализиран подробно. Понякога са достатъчни едно наблюдение и една конкретна следваща стъпка:

„Ядоса се, когато играта свърши. Следващия път можеш да поискаш още две минути, вместо да хвърляш.“

От възрастовото развитие към емоционалната интелигентност

Разпознаването на емоциите според възрастта е само една част от по-широкия процес.

В статията „Как да развиваме емоционална интелигентност при децата“ ще откриете как възрастният може да подкрепя:

• емоционалния речник;
• разпознаването на телесните сигнали;
• безопасното изразяване;
• саморегулацията;
• емпатията;
• поставянето на граници;
• разговорите след трудни ситуации.

Практически занимания за упражняване на разпознаването и назоваването са представени в статията „Игри за разпознаване на емоции: 5 забавни упражнения“.

Подкрепете развитието на емоционалните умения

Онлайн курсът „Емоционална интелигентност при децата“ е предназначен за родители, учители и други възрастни, които искат по-цялостно да разберат развитието на емоционалните умения.

Обучението разглежда разпознаването и назоваването на емоциите, саморегулацията, емпатията, гнева, детските конфликти и ролята на възрастния в ежедневните ситуации.

Курсът има образователен характер и не замества индивидуална психологическа, медицинска или друга професионална оценка.

Заключение

На въпроса „Кога децата започват да разбират емоциите?“ няма една точна възраст. Основите се изграждат още през първата година, когато бебето постепенно става по-чувствително към гласа, лицето и реакциите на близките хора.

През следващите години те се учат да назовават чувствата, да ги свързват с конкретни причини и да разбират, че другите хора могат да имат различни желания, мисли и преживявания.

Този процес продължава и в училищна възраст, когато детето започва да разбира по-сложни социални и смесени емоции, както и разликата между показаното и действително преживяното чувство.

Няма една точна възраст, на която детето изведнъж започва да разбира всички емоции. По-важно е постепенно да се разширяват възможностите му да наблюдава, назовава и осмисля своите преживявания и тези на хората около него.

Емоционалното разбиране започва рано, но се развива в продължение на години чрез езика, отношенията, играта и ежедневния опит.