Игри за разпознаване на емоции: 5 забавни упражнения

Децата разбират по-добре какво се случва в тях и в хората около тях чрез игри за разпознаване на емоции. Чрез картинки, движения, истории и ролеви ситуации те постепенно се учат да назовават чувствата си, да откриват причините за тях и да избират по-подходящ начин за реакция.

За възрастните понякога изглежда очевидно, че детето е разочаровано, притеснено или засрамено. Самото дете обаче може да разпознава преживяването си единствено като „лошо“, да го изразява чрез плач, гняв или отдръпване и да не разполага с думите, чрез които да обясни какво му се случва.

Децата учат най-лесно, когато наблюдават, експериментират и играят. Затова упражненията могат да превърнат темата за чувствата в естествена част от ежедневното общуване.

Игрите са един от практическите начини за упражняване на емоционалните умения. За по-цялостно разбиране на разпознаването, изразяването и регулирането на емоциите вижте статията „Как да развиваме емоционална интелигентност при децата“.

Защо е важно детето да разпознава емоциите?

За да може да управлява дадена емоция, детето първо трябва да я забележи и назове. Ако не разбира какво изпитва, за него е много по-трудно да обясни от какво се нуждае или да избере подходяща реакция.

Умението за разпознаване на емоции подпомага:

• по-точното изразяване на преживяванията;
• развитието на самосъзнание;
• управлението на силните реакции;
• разбирането на поведението на другите;
• съпричастността и емпатията;
• разрешаването на конфликти;
• изграждането на приятелства;
• търсенето на помощ при нужда.

Целта не е неприятните емоции да бъдат премахнати. Страхът, гневът, тъгата и разочарованието са естествена част от човешкото преживяване. Важно е детето да разбере какво му показват и как може да ги изразява, без да наранява себе си или другите.

Какво всъщност означава да разпознаваме емоциите?

Разпознаването на емоции включва няколко свързани умения:

• да забелязваме изражението на лицето;
• да разчитаме тона на гласа и поведението;
• да усещаме телесните сигнали;
• да назоваваме емоцията;
• да разбираме какво я е предизвикало;
• да оценяваме силата на емоцията.

Например детето може първоначално да разпознава само основни емоции като радост, тъга, страх и гняв. Постепенно речникът му може да се разшири с думи като разочарование, притеснение, самота, гордост, ревност, вина, срам, вълнение и облекчение.

Следващите игри могат да бъдат адаптирани според възрастта, езиковите умения и индивидуалните особености на детето.

Емоционален детектив

В тази игра детето събира „улики“, за да открие какво може да изпитва даден човек.

Как се играе?

Разкажете кратка ситуация:

„Ани е подготвяла рисунка за училищен конкурс. Когато влиза в класната стая, вижда, че листът ѝ е скъсан.“

След това задайте въпроси:

• Как може да се чувства Ани?
• Кои подробности в историята ни помагат?
• Възможно ли е да изпитва повече от една емоция?
• Какво може да си мисли?
• Какво може да направи?
• От какво би имала нужда?

Няма задължително само един правилен отговор. Ани може да бъде тъжна, ядосана, разочарована, притеснена или объркана.

Какво развива играта?

Упражнението показва, че хората могат да реагират различно на една и съща ситуация. Това развива способността да се разглеждат повече гледни точки, без веднага да се правят категорични заключения.

Емоционално бинго

Емоционалното бинго помага на децата да разпознават и назовават различни чувства по забавен и състезателен начин.

Какво е необходимо?

Подгответе карти за бинго, върху които вместо числа има изображения или думи, обозначаващи различни емоции – радост, тъга, гняв, страх, изненада, гордост, притеснение, разочарование и други.

Как се играе?

Възрастният тегли карта и описва емоцията, без да я назовава:

„Така може да се почувстваш, когато си се упражнявал много и най-накрая успееш.“

Децата трябва да разпознаят емоцията и да я отбележат върху своите карти. Печели участникът, който първи събере цял ред или колона.

Какво развива играта?

Емоционалното бинго обогатява речника на чувствата и помага на детето да свързва емоциите с конкретни ситуации и преживявания.

Театър с кукли или играчки

Куклите и играчките създават безопасна дистанция, чрез която детето може да говори за трудни преживявания, без да се налага пряко да разказва за себе си.

Как се играе?

Изберете две или повече кукли, плюшени играчки или фигурки и разиграйте кратка ситуация:

• едната играчка не е поканена в играта;
• две кукли искат една и съща вещ;
• герой допуска грешка пред останалите;
• играчка започва първия си ден в ново училище;
• един герой казва нещо обидно на друг.

След сцената попитайте детето:

• Как се чувства всеки от героите?
• По какво разбираш това?
• Възможно ли е героят да изпитва повече от една емоция?
• От какво има нужда?
• Какво може да каже или направи?
• Как могат героите да разрешат ситуацията?

След това разменете ролите и оставете детето да измисли продължението.

Какво развива играта?

Упражнението развива емпатия, способност за разглеждане на различни гледни точки и умения за справяне с конфликти.

Емоционален куб

Емоционалният куб превръща разговора за чувствата в кратка и динамична игра.

Какво е необходимо?

Направете куб от картон или използвайте голям мек куб. Върху всяка страна поставете изображение или дума, обозначаваща емоция.

Как се играе?

Детето хвърля куба и изпълнява задача, свързана с емоцията, която се е паднала:

• показва я с лицето и тялото си;
• разказва кога човек може да се почувства така;
• описва как се усеща емоцията в тялото;
• назовава какво може да я предизвика;
• предлага какво би помогнало;
• измисля кратка история с герой, който я изпитва.

Може да използвате различна задача при всяко хвърляне, за да запазите интереса на детето.

Какво развива играта?

Емоционалният куб подпомага назоваването на чувствата, разбирането на причините за тях и откриването на подходящи начини за справяне.

Рисуване на емоционални чудовища

Това упражнение позволява на детето да придаде видима форма на своите чувства и да говори за тях чрез въображението си.

Как се играе?

Предложете на детето да избере емоция и да я нарисува като чудовище. То само решава:

• какъв цвят е;
• колко е голямо;
• как изглеждат лицето и тялото му;
• дали има рога, крила, много ръце или големи зъби;
• как се движи;
• какъв звук издава;
• кога се появява.

След рисуването задайте въпроси:

• Как се казва това чудовище?
• Каква емоция носи?
• Кога се появява?
• Какво го кара да стане по-голямо?
• Какво му помага да се успокои?
• Какво иска да ни каже?
• От какво се нуждае?

Например детето може да нарисува „Ядосаното чудовище“, което расте, когато никой не го слуша, но се смалява, когато успее да обясни какво го е разстроило.

Важно е възрастният да не оценява рисунката и да не тълкува цветовете или образите вместо детето. Смисълът трябва да бъде обяснен от самия малък автор.

Какво развива играта?

Рисуването на емоционални чудовища помага за външното изразяване на чувствата, намалява усещането, че детето е „лошо“ заради своята емоция, и улеснява разговора за начините, по които тя може да бъде управлявана.

Какво да избягваме при игри за разпознаване на емоции?

Да делим емоциите на добри и лоши

По-полезно е да говорим за приятни и неприятни емоции или за по-лесни и по-трудни за преживяване чувства.

Когато наричаме гнева или страха „лоши“, детето може да реши, че не трябва да ги показва или че с него има нещо нередно.

Да настояваме за лични признания

Играта трябва да създава сигурност, не натиск. Детето може да говори чрез измислен герой, ако не желае да споделя собствено преживяване.

Да поправяме всеки отговор

Едно лице или поведение може да бъде разчетено по различни начини. Вместо веднага да кажем „Не, това е тъга“, можем да попитаме:

„Какво в лицето те кара да мислиш, че е ядосан?“

Да използваме играта само след конфликт

Игри за разпознаване на емоции е добре да се практикуват и в спокойни моменти. Когато детето вече познава думите и упражненията, може по-лесно да ги използва при реална трудност.

От разпознаването към емоционалната интелигентност

Игрите за разпознаване на емоции дават на детето думи и образи, чрез които постепенно да разбира вътрешните си преживявания и реакциите на хората около него.

Те могат да подпомогнат назоваването на чувствата, забелязването на причините и разглеждането на различни гледни точки. Самото разпознаване обаче не означава, че детето вече може устойчиво да регулира силната емоция или винаги да избира подходящо поведение.

В статията „Как да развиваме емоционална интелигентност при децата“ ще откриете как разпознаването се свързва с емоционалния речник, телесните сигнали, безопасното изразяване, саморегулацията, емпатията и ролята на възрастния.

Развивайте емоционалните умения чрез последователна практика

Онлайн курсът „Емоционална интелигентност при децата“ е предназначен за родители, учители и други възрастни, които искат по-цялостно да подкрепят детското емоционално развитие.

Обучението включва практически насоки за разпознаване и назоваване на емоциите, саморегулация, емпатия, гняв, детски конфликти и реакции на възрастния в ежедневни ситуации.

Курсът има образователен характер и не замества индивидуална психологическа, медицинска или друга професионална оценка.

Заключение

Игрите за разпознаване на емоции превръщат разговора за чувствата в естествена и достъпна дейност. Чрез истории, изображения, движение, роли и рисуване детето постепенно обогатява речника си и се учи да разглежда преживяванията от различни гледни точки.

Не е необходимо всеки отговор да бъде точен и всяка игра да води до лично споделяне. По-важно е детето да участва без натиск, да има право на собствено тълкуване и постепенно да свързва емоцията със ситуацията и възможната реакция.

Целта не е детето да запомни правилните названия, а да получи повече начини да разбира и изразява това, което преживява.