ЕПЖС, ППП, ЕПК, тухла, гредоред, пруски свод – видове сгради според конструкцията им

Според вида на конструкцията им, сградите се делят на:
- масивни със стоманобетонни конструкции – сгради с носещи външни и вътрешни стени и стоманобетонна подова конструкция.
- масивни – сградите с външни и вътрешни носещи стени с дебелина най-малко една тухла или каменна зидария с дебелина най-малко 45 см на варов или глинен разтвор. Масивните сгради могат да бъдат изцяло или частично с подова конструкция с дървен гредоред, железни греди, монолитни или сглобяеми елементи
- полумасивни – сградите с външни носещи тухлени стени с дебелина на стените най-малко една тухла или каменна зидария с дебелина най- малко 45 см на глинен или варов разтвор и вътрешни носещи паянтови стени (дървен скелет и пълнеж).Подовите конструкции обикновено са от дървен гредоред
- паянтови – сградите с дървен носещ скелет на вътрешните и външните стени, с пълнеж и кирпич на варов или глинен разтвор или с пълнеж от плет на кал, летви и др.(паянта – наклонено дърво, което крепи гредите). Подовите конструкции обикновено са дървен гредоред.
- постройки, направени от различни материали.

Във връзка с проектите за енергийна ефективност, многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ са разделени на: ЕПЖС; ППП; ЕПК; пълзящи кофражи и разновидностите им.
ЕПЖС
ЕПЖС (едропанелно жилищно строителство) – Едропанелните или както са по известни – панелните жилищни сгради са изградени от панели, които са свързани по между си със заварки на издадени от панела стоманени елементи.
След това местата на допир са заливат с бетонни смеси и се запечатват херметически с еластични смеси. Именно връзката между панелите е проблем за ниския експлоатационен срок на този вид строителство.
Самите панели представляват оплетка от арматурно желязо, залята с бетон в определена форма за странични, фасадни стени, подове и тавани.
Панелите са произвеждани в заводи и извозвани до мястото на строеж.
Панелните блокове не са еднакви – различават се по серии(номенклатури).
Панелните блокове се строят в периода 1958 – 1994 година.
От 1964 година се появяват асансьорите.
Въпреки че балконите тип “лоджии” се приемат за част от по-новите панелни блокове, всъщност този вид балкони се срещат и при панелните сгради от серия, строена в периода 1963 – 1968г.
След 1983г. значително се подобрява земетръсната устойчивост на панелните сгради.
Този вид сгради са 5-6 етажни, а по-късно се появяват и 8 етажни.
Правени са само експериментално панелни сгради на 10 – 12 етажа.
Сградите имат лоша топлоизолация и шумоизолация.


ППП
ППП(пакетно-повдигани плочи)– При строителството с пакетно повдигани плочи, най-напред се изгражда нулевия цокъл и с пълзящ кофраж -стоманобетонни ядра от асансьорните шахти и стълбищните клетки.
След това подовите плочи се изграждат в пакет и с помощта на специален механизъм се повдигат до нивото на съответния етаж и разполагат върху изляти колони.
Този вид строителство е безгредово, което позволява най-различни вътрешни преустройства.
Сградите, строени по тази технология имат по-ниска сеизмична устойчивост.
Те са обикновено до към 12 етажа.

ЕПК и ПК
ЕПК (едроплощен кофраж) и ПК (пълзящ кофраж).
При ЕПК и ПК системата, се изграждат монолитни сгради от стоманобетонни шайби, колони и плочи.
Шайбите са вертикални диафрагми, които трябва да понесат припадащата им се хоризонтална сила от ветрово или сеизмично въздействие, като се използват както външни или вътрешни преградни стени, така и стени, които ограждат коравите ядра на стълбищната и асансьорната клетка на сградата.
Разликата:
При ПК се изливат основите, след което се монтира вертикален кофраж – това е конструкция, чрез която се оформят елементите от стоманобетон или бетон.
В кофража се излива бетонът и след като стигне до определена степен на якост, кофражът не се демонтира, а започва да се премества нагоре, т.е. да “пълзи”.
Така, кофражът е в непрекъснато движение нагоре (пълзене) при непрекъснато армиране(укрепване с желязо) и бетониране на вертикалните строителни елементи.
При ЕПК системата се използват едроразмерни вертикални (до 16 m²) и хоризонтални (до 24 m²) кофражни платна за многократна употреба.
В зависимост от последователността на изпълнение на вертикалните и хоризонтални елементи се дели на технология за разделно (едроплощен кофраж) и едновременно (тунел кофраж) изграждане.
Преградните стени и при ЕПК и при ПК може да са от панели, тухли, гипсокартон.
Поради конструктивни особености, оптималната етажност на този вид сгради е 15-16 етажа, но се срещат и до 24 етажа.
Този вид сгради са с висока сеизмична устойчивост и с експлоатационна годност от около 100 години.


Тухлени сгради със стоманобетонни плочи
Повечето жилищни сгради, които се строят сега, както и много сгради от миналото(т.нар. “стара тухла”) са тухлени сгради със стоманобетонни плочи.
При тях носещата конструкция е от стоманобетонни колони, безгредови или гредови плочи и шайби.
Преградните стени могат да са от панели, тухли или гипсокартон.
Съвременните сгради следват Еврокодове – европейските стандарти за проектиране на строителни конструкции на сгради и строителни съоръжения, както и национални стандарти и нормативни актове.

Гредоред
При гредореда подовете и таваните са изградени от дървени или метални греди.
Върху пода е разположена настилка – дюшеме (прави дъски от иглолистна дървесина, използвана до към средата на XX век).

Научи повече за видовете сгради в курса: Устройствени планове. Кадастър. Имотен регистър. Сградоустройство.




