Какво решаваш – да действаш или да не правиш нищо?
„Направих всичко възможно“
Животът ни е низ от избори. Решенията са трудни. Какво обикновено избираш – да действаш или да не правиш нищо?
По подразбиране приемаме, че при вземане на решение, действието е винаги по-добро от бездействието. Действието е автоматична реакция, част от природата ни да оцеляваме. Тази автоматична реакция не се нуждае от доказателства и логика, че това е правилният подход. Действието е импулс. Просто се случва, дори без да се замислиш.
„Направих всичко възможно“ често е оправдание, че въпреки лошият резултат си предприел някакви действия, не си останал безучастен.
Наред с оправданието, когато действаме и правим нещо ние получаваме и чувството, че поемаме контрола върху събитията. Активното правене ни кара да се чувстваме така, сякаш имаме способността да променим нещата, а когато не правим нищо, това ни кара да се чувстваме сякаш сме се отказали и сме безпомощни.
Но понякога имаме прекалена самоувереност, че можем да контролираме резултата, без това да е в нашите възможности, а решението да не предприемаме действие може да носи повече ползи.
Какво е пристрастие към действието?
Ние сме склонни да опростяваме и създаваме алтернативи набързо, винаги да търсим смисъл в една история, дори и да няма такъв, да се придържаме към вече създадени обяснения. Това се дължи на пристрастията.
Пристрастията(Biases) трябва да се познават, за да се намали тяхното въздействие. Те са сложни психологически феномени, които пречат за вземане на правилно решение. Според The Decision Lab, фирма за приложни изследвания, има над 100 пристрастия и предубеждения при вземане на решение.
Концепцията за пристрастията е въведена от психолозите Даниел Канеман, Пол Слович и Амос Тверски през 70-те г. на XX век. Те приемат, че психологическото пристрастие е тенденция да се взема решение или да се предприемат действия по нелогичен начин.
Пристрастие към действие е психологически феномен, чрез който се опитваме да поемем контрола и да приемем по-лесно евентуалния лош резултат, но това пристрастие изкривява обективните фактори в ситуацията и ни пречи да видим правилното решение.
Бездействието при ситуации, в които не можем да предвидим или контролираме случващото се не е опит да избягаме от отговорност, да се скрием, да сме безразлични. Това е избор.
Представи си, че някой в гнева си те напада вербално и твоята инстинктивна реакция е да отговориш бързо и без да се замислиш със същото. В скандала се изговарят много неистини и обвинения, повечето от които не ги мислиш. Резултатът са влошени личностни взаимоотношения, провалени връзки. Бездействието в този случай може да е по-добър избор. Да изчакаш отсрещната страна да се успокои и тогава да можете извън емоционалната реакция да обсъдите проблемът между вас.
Да избереш да не правиш нищо не е същото като да отлагаш вземането на решение(също пристрастие). Какво е отлагането и как да го спреш можеш да прочетеш тук: Отлагането.
