Как начинът на мислене влияе на ученето при децата?

Наскоро в един разговор исках да дам надежда на приятелка, като ѝ кажа, че всичко ще се нареди, защото вярвам, че хората се променят и утре няма да има конфликтите, които сега я задушават. Тя ми отговори: „Еми, няма да стане, хората не се променят.“. Приятелката ми има деца и прилага същото мислене към тях: „Толкова си може, няма да стане по-умен“. Разбира се, аз не споделям тези твърдения и стоя на противоположната позиция. Двете с моята приятелка имаме различно мислене – фиксирано и нагласа за растеж. Аз вярвам, че способностите се подобряват с времето(нагласа за растеж), а тя вярва, че човек се ражда с определени способности и не може да се развива повече(фиксирано мислене).

Как фиксираното мислене и нагласата за растеж се отразява при ученето и постиженията на детето?

Фиксирано мислене и нагласа за растеж

Децата с фиксирано мислене се страхуват да поемат рискове, избягват новите преживявания и се чувстват длъжни да се доказват отново и отново.

Мисленето за растеж при децата води до успехи, умения, мотивация за учене, интелигентност (Как детето учи и защо забравя можеш да разбереш в курса – Мотивиране на детето за учене).

Нагласата за растеж е изградена на мисленето, че способностите могат да се подобрят с времето, дори и да не си постигнал успех първоначално.

Възрастни, които сами нямат нагласа за растеж, не могат да възпитават същата нагласа в децата, не вярват, че децата могат да подобряват и развиват способностите си.

Детето трябва да разбере, че както мускулите, които се тренират да заякват, така и мозъкът, който се упражнява с учене, се развива.

В речника му не трябва да има изрази като “Не мога да го направя“, „Това не е за мен, много е трудно“, а да започва предизвикателствата с „Мога…“, „Ще се науча…“, „С времето ще успея…“.

Предизвикателствата трябва да се възприемат не като препятствия, а като възможност за растеж.

За да се стимулира детето да вярва и показва растеж и прогрес, трябва да се оценяват усилията му, а не способностите или представянето му т.е. вниманието е към процеса на учене, в който се придобиват нови знания и умения, а не върху крайния резултат.

Големите проекти и трудни задачи е добре да се разделят на части, за да може детето да ги изпълнява стъпка по стъпка и да оценява успеха си на всяко ниво.

Споделянето на личен опит за растеж от страна на възрастните или припомняне на детето за неговия личен опит, също ще подпомогнат нагласата за растеж.

Упражнения за развитие на нагласа за растеж

Обогатяване на речника – според възрастовите възможности, нека детето да научава какво означава думи и изрази като пластичност на мозъка, интелигентност, конструктивна обратна връзка, неврони. Така ще получи убеждението, че разговорите по тази тема не са просто мнение на родителите или възрастните, а научно обосновани и доказани практики и това ще го мотивира допълнително.

Разговори с детето – разговорите с детето по темата за растежа могат да са свързани с въпроси като: „Какви са спънките, които виждаш пред себе си в ученето“, „Как мислиш, че може да се преодолеят?“, „Ако друг е изпаднал в тази ситуация, какъв съвет би му дал?“.

Книги – винаги използвай четенето на книги не просто като разказване на истории, а с цел да обсъдите с детето какво преживяват героите и как се променят, как израстват способностите им.

Т-диаграма за сравнение между фиксирано мислене и мислене за растеж. Този тип диаграми се използват често, за да може детето да визуализира разликите между противоположности.  Лист хартия се разделя на две половини с линия. От едната страна се записва фиксирано мислене, от другата – мислене за растеж и се обсъждат характеристиките на двете. Добре е да се дават примери.

Други инструменти за мотивиране на детето за учене можеш да намериш в курса – Мотивиране на детето за учене.