Критично мислене: как да откриваме и решаваме истинския проблем

Критично мислене е способността да разглеждаме информацията внимателно, да проверяваме предположенията си и да оценяваме различните възможности, преди да стигнем до заключение. То ни помага да не приемаме първото впечатление за безспорен факт и да не прилагаме прибързано решение, което отстранява само видимия симптом.

Когато възникне проблем, естествената ни реакция често е веднага да потърсим изход. Но ако не сме разбрали правилно какво се случва и защо, можем да вложим време и усилия в решение, което няма да доведе до трайна промяна.

Какво означава критично мислене?

То ни помага активно да анализираме информацията, вместо да я приемаме автоматично за вярна. Включва задаване на въпроси, сравняване на гледни точки, оценяване на доказателства и разпознаване на пропуски в собствените ни разсъждения.

Човек, който мисли критично, се пита:

• Какво знам със сигурност?
• Какво само предполагам?
• Откъде идва тази информация?
• Има ли доказателства в нейна подкрепа?
• Какви други обяснения са възможни?
• Коя информация липсва?
• Как личните ми предпочитания влияят върху преценката?
• Какви могат да бъдат краткосрочните и дългосрочните последици?

Целта не е да се съмняваме във всичко или непрекъснато да търсим недостатъци. Критичното мислене ни помага да проявяваме разумна предпазливост, без да губим способността си да действаме.

Критично мислене не означава постоянно критикуване

Думата „критично“ понякога се свързва с отрицание, недоволство или търсене на грешки. В действителност критичното мислене не означава да отхвърляме всяка идея.

То включва способността да оценим както силните, така и слабите страни на дадено предложение. Една идея може да има реални предимства и едновременно с това да носи определени рискове.

Така вниманието се насочва към конкретните аргументи, а не към категорично одобрение или отхвърляне.

Връзката между критично мислене и решаване на проблеми

Решаването на проблеми не започва с избора на решение, а с правилното разбиране на ситуацията. Критичното мислене подпомага този процес, защото ни кара да забавим първоначалната реакция и да проверим дали виждаме целия проблем.

Без достатъчно анализ човек може:

• да решава различен проблем от действителния;
• да обърка симптома с причината;
• да приеме първото обяснение за вярно;
• да се довери на непълна или неточна информация;
• да пренебрегне мнението на хората, които са пряко засегнати;
• да повтори действие, което вече не е дало резултат.

Критичното мислене създава необходимата пауза между забелязването на трудността и предприемането на действие. В тази пауза можем да проучим какво действително се случва, какви са възможните причини и каква допълнителна информация ни е необходима.

Определете правилно проблема

Добро решение трудно може да бъде намерено, когато проблемът е формулиран неточно.

Например ръководител може да заключи:

„Екипът не е достатъчно мотивиран.“

Това твърдение вече съдържа интерпретация. Зад наблюдаваното поведение могат да стоят различни причини:

• неясни задачи;
• прекалено голямо натоварване;
• липса на обратна връзка;
• конфликт между приоритети;
• недостатъчни ресурси;
• усещане за несправедливост;
• липса на необходимите умения.

По-точната формулировка може да бъде:

„През последния месец три задачи бяха завършени след срока и участието в екипните срещи намаля.“

Тя описва наблюдаемите факти, без предварително да определя причината. Едва след това може да се проучи защо се случва проблемът.

Преди да търсим решение, е полезно да попитаме:

• Какво конкретно се случва?
• Кого засяга?
• От кога се наблюдава?
• Как разбираме, че това е проблем?
• Какви могат да бъдат причините?
• Кой проблем е причина и кой е само последица?

Разграничавайте фактите от интерпретациите

Често реагираме не само на случилото се, а и на значението, което сме му придали.

Факт:

„Клиентът не е отговорил на последните два имейла.“

Интерпретация:

„Клиентът вече не се интересува от предложението.“

Второто твърдение може да се окаже вярно, но съществуват и други възможности. Клиентът може да е в отпуск, да е претоварен, да не е получил съобщенията или да очаква допълнителна информация.

Когато приемем интерпретацията си за факт, рискуваме да търсим решение на проблем, който може да не съществува в тази форма.

Полезният въпрос е:

„Какво доказва това заключение и какво друго би могло да обясни ситуацията?“

Разпознавайте влиянието на емоциите

Критичното мислене не изисква да изключим емоциите си. Те съдържат важна информация за нашите потребности, страхове, ценности и очаквания.

Проблем възниква, когато емоцията автоматично се превърне в решение.

Например:

• страхът може да ни подтикне да избегнем всяка промяна;
• ентусиазмът може да ни накара да подценим риска;
• гневът може да доведе до прибързано прекратяване на отношения;
• тревожността може да ни кара да търсим невъзможна сигурност;
• желанието да се харесаме може да ни подтикне да приемем чуждо решение.

Емоцията не трябва нито да бъде пренебрегвана, нито да бъде единственият фактор при избора.

Когнитивни отклонения при решаване на проблеми

Мозъкът използва мисловни съкращения, за да обработва информацията по-бързо. Те са полезни в много ситуации, но могат да доведат и до системни грешки в преценката.

Потвърждаващо отклонение

Търсим информация, която подкрепя първоначалното ни обяснение, и пренебрегваме данните, които му противоречат.

Ако вече сме решили, че проблемът е в липсата на мотивация, може да забелязваме само поведението, което потвърждава тази идея.

Ефект на първата информация

Първото обяснение, което чуем, може да се превърне в отправна точка за целия последващ анализ.

Така екипът може дълго да обсъжда решение на първоначално предложена причина, без да провери дали тя действително е водеща.

Отклонение към познатото

Познатият подход често изглежда по-сигурен, защото вече сме го използвали. Това може да ни накара да повтаряме решение, което е работило в миналото, но не е подходящо за настоящия проблем.

Групово мислене

Желанието да запазим съгласието в групата може да потисне различните мнения. Хората премълчават опасенията си, защото не искат да изглеждат негативни или нелоялни.

За да се намали този риск, екипът може съзнателно да покани човек да представи алтернативно обяснение или възможните слабости на предпочитаното решение.

Как да развиваме критично мислене?

Критичното мислене се развива чрез редовно упражнение. Полезни практики са:

• да разграничаваме фактите от предположенията;
• да формулираме проблема конкретно;
• да търсим повече от една възможна причина;
• да проверяваме източниците;
• да търсим доказателства, които противоречат на първоначалната ни идея;
• да обсъждаме проблема с хора с различна гледна точка;
• да анализираме резултатите от приложените решения;
• да си даваме време за пауза при силна емоция;
• да проверяваме дали решението отстранява причината или само симптома.

Важно е не само да попитаме дали проблемът е изчезнал, но и дали разбираме защо предприетото действие е проработило.

Техниката на скитника: когато отдалечаването помага да видим решението

Понякога продължителното съсредоточаване върху един проблем не ни приближава до решението. Напротив – започваме да повтаряме едни и същи идеи, да разглеждаме ситуацията само от познатата гледна точка и да усещаме, че мисленето ни е блокирало.

В такъв момент може да бъде полезна Техниката на скитника,позната в когнитивната психология като Mind Wandering. Нейната основна идея е временно да се отдалечим от проблема, вместо да продължаваме да го анализираме със същото напрежение.

Това е само един от подходите, които могат да подпомогнат творческото решаване на проблеми. Съществуват и други техники, чрез които можем да излезем от обичайния начин на мислене, да създадем повече идеи и да погледнем на ситуацията от различни гледни точки. Част от тези творчески техники са представени в курса на „Обучи ме“ за умения за решаване на проблеми, заедно със структурирани модели за анализиране на причините, разработване на възможни решения и оценяване на резултатите.

От критично мислене към устойчиво решаване на проблеми

Критичното мислене ни помага да забавим автоматичната реакция, да проверим информацията и да разгледаме проблема от повече от една гледна точка. То ни предпазва от прибързани обяснения и от решения, които временно прикриват трудността, без да отстраняват нейните причини.