Как запомняме и защо забравяме? – Крива на забравянето

Всеки път, когато мислиш за нещо научено, малки електрически сигнали пътуват по мрежите от неврони, които си създал за тази информация. Създаването на невронни връзки изисква достатъчно силен електрически заряд, ако връзките между невроните не са силни, те се разпадат и започваш да забравяш.  

Мозъкът прави „прочистване“ и се отървава от дендритни израстъци, които не са използвани много и укрепва тези, които са използвани. 

С това някои невронни връзки се прекъсват, а други се заздравяват. 

Невронните връзки

Укрепването на невронните връзки се получава по време на сън, а с повтарящото се учене мозъкът произвежда протеин, който действа като вид тор, за да растат силни и с повече израстъци невроните и да укрепват невронните връзки на спомена.

Колкото повече се използва информацията, толкова по-стабилни стават тези невронни мрежи, толкова по-лесно е за хипокампуса (частта от нашия мозък, която индексира мястото, където се съхраняват спомените) да локализира и извлече тази информация.

Затова, ако разделиш ученето си на по-малки периоди, в продължение на няколко дни ще си спомняш повече, активирайки и увеличавайки невронните връзки(повече техники за учене виж в курса: Умения за учене.).

Крива на забравянето

Немският психолог Херман Ебингхаус поискал да разбере защо забравяме и как да го предотвратим.

През 1880г. създава кривата на забравянето – визуално представяне на начина, по който научената информация избледнява с времето.

Въпреки, че е толкова старо, изследването е потвърждавано многократно, като последното потвърждение е от 2015г.

Кривата показва, че след като възприемеш информацията, до 20 минути помниш 60% от нея, до 1 час – 56%, а за 1 ден – 36%.

След 1 месец вече ще помниш около 20% от информацията т.е. около 80% ще си забравил.

Спомените отслабват с времето и най-големият спад е почти веднага след първоначалното възприемане. 

Въпреки това, ако съзнателно използваш информацията повторно (повторно учиш) след определен период, това повторение забавя скоростта на забравяне.

С всяко следващо припомняне забравянето ще става все по-малко, а кривата на забравянето ще бъде все по-права и по-близо до 100%. 

По-лесно се помни информация, която има значение за човека и която е представена по впечатляващ начин.

Запомнянето зависи от състоянието, в което се намираш – ниво на стрес, сън, здравословно състояние и т.н.

Има различни варианти за припомняне на наученото с цел да не го забравиш, ти сам трябва да разбереш в практиката кой работи най-добре за теб. Разбери кои са двата модела в курса: Умения за учене.