Асертивност в различните култури: примери и съвети

Умението за асертивност е все по-ценно в професионалната среда, където ясното общуване, личните граници и уважението имат ключово значение.

Асертивност, агресивност и пасивност- каква е разликата?

Комуникативно умение асертивност, е начин да изразиш своите мисли, чувства и нужди- ясно, директно и с уважение. Базирана на активно слушане, тя изисква определено ниво на емоционална зрялост и контрол. Да бъдеш асертивен означава:

• Да казваш това, което мислиш, без страх или срам.

• Да слушаш активно другите

• Да изразяваш своите нужди и граници спокойно и уверено.

• Да намираш баланс между собствените си интереси и тези на другите.

Агресията, от друга страна, се проявява като комуникация, която налага своите идеи или нужди по начин, който често е враждебен, дори насилствен. Агресивният човек често се стреми да контролира или сплашва другите, за да получи това, което искат. Проявите на агресия могат да включват:

• Говорене на висок глас или викане.

• Използване на сарказъм, обиди или нараняваща критика.

• Пренебрегване на чувствата или мненията на другите.

• Приемане на заплашителна физическа поза.

Между тези две крайности откриваме и пасивност, често погрешно бъркана с учтивост или дискретност. Да бъдеш пасивен означава да потискаш собствените си нужди, да избягваш конфликт на всяка цена. За да излезем от тези модели, са необходими умения за самопознание, емоционална регулация и ясно общуване.

Уменията зад асертивното общуване

Асертивността не е вродена черта на характера; тя е умение, което може да се научи и култивира. Развиването на емоционалната интелигентност ни помага да разбираме по-добре собствените си емоции и реакции, да разпознаваме емоционалните сигнали на другите и да управляваме поведението си в напрегнати ситуации.

Асертивността изисква и ясни лични граници, които ни предпазват от манипулации, натиск и агресивно налагане на чужда воля. Можете да уважавате другия, без да пренебрегвате собствените си нужди. Границата между асертивността и агресивността обаче невинаги се възприема еднакво. Начинът, по който говорим, отказваме, изразяваме несъгласие или защитаваме позицията си, се влияе и от културната среда.

Как културата влияе на асертивността?

Начинът, по който изразяваме мнение, несъгласие или отказ, не се възприема еднакво навсякъде. В някои култури директността се свързва с откритост, честност и увереност. В други тя може да прозвучи прекалено рязко, неуважително или дори агресивно. Разбира се, тези културни характеристики са общи тенденции, а не универсални правила- поведението зависи и от личността, опита и конкретния контекст. Една от разликите, които помагат да разберем тези контрасти, е разграничението между култури с нисък контекст и култури с висок контекст. Това е модел, изработен от американския антрополог Едуард Хол, който е развит в една от най-значимите книги- Beyond Culture.

Култури с нисък контекст (САЩ, Германия) – в тези култури всичко се казва ясно, директно и точно, посланието е в думите, няма скрити значения, целта е да се предаде точна информация, без да се губи време.

Култури с висок контекст (Япония, Корея)- В тези култури начинът, по който се казват нещата, е по-важен от самите думи. Посланието се предава чрез ситуацията, а недоизказаните послания преобладават, в тях коректността и поддържането на  хармонията в групата са много важни.

Светът става все по-глобален, което изисква преодоляване на културните различия и комуникационните бариери. Затова е важно да разбираме не само какво искаме да кажем, но и как нашето поведение може да бъде възприето в различен културен контекст.

Асертивност в различните културни среди

Независимо дали в бизнеса, здравеопазването или международните отношения, културното многообразие може да се третира както като възможност, така и като източник на конфликт. 

В култури като Швеция решенията се вземат с консенсус: всички трябва да са съгласни, което може да забави процеса. В Съединените щати или Франция решенията често са „top-down,“, което означава, че ръководителят определя посоката, а от екипа се очаква да премине към изпълнение. Това означава, че асертивното поведение не може да бъде отделено от начина, по който дадена среда разбира лидерството, авторитета и участието в решенията.

Културите на Близкия изток и Латинска Америка са релационни и експресивни. Несъгласията могат да бъдат изразени с голяма страст и убеждение, което може да изглежда агресивно за по-резервираните култури. Несъгласието понякога се изразява с по-силен тон, активна жестикулация и видима емоция. В подобна среда асертивността често изисква първо да бъдат изградени доверие и взаимно уважение.

Немаваши: асертивност чрез предварителен диалог

В този ред на мисли в азиатските култури (Япония, Китай, Южна Корея) директното изразяване на нуждите често се възприема като липса на самоконтрол или дори като агресия или егоизъм. Целта е да се защити репутацията на човек. Асертивността тук се постига чрез дипломация и стратегическо мълчание. Критиката се изразява имплицитно. Асертивността в подобна среда не изчезва. Тя се изразява чрез дипломация, внимателно подбрани думи, косвени сигнали и понякога чрез стратегическо мълчание. Вместо: „Не съм съгласен с това решение“, може да се използва формулировка като: „Може би е необходимо да разгледаме още няколко аспекта.“

Несъгласията може да не се изразяват директно публично, а се договарят предварително в неформални срещи. Немаваши е практика в японската корпоративна култура, която включва подготовка на почвата преди вземането на официално решение. Това включва неформални консултации с всички заинтересовани страни, за да се съберат техните мнения, да се получи тяхната подкрепа. Подобен, макар и не напълно идентичен подход, съществува и в други култури. Във Франция, Белгия или Квебек това се нарича „тестване на водите“ или „измерване на температурата“: дискретно се обръщате към колеги или мениджъри, за да разберете какво мислят за дадена идея.

Този пример показва, че културните различия не се свеждат единствено до избора между директно и непряко общуване. Подобни различия се наблюдават дори между отделните общества в един общ свят – франкофонския.

Различни прояви на асертивност във франкофонските общества

Във Франция

Дебатите, аргументацията и интелектуалната критика често са високо ценени. Изричното несъгласие не е задължително да се счита за лична атака.

В Белгия

Комуникацията може да изглежда по-предпазлива или нюансирана в зависимост от региона и контекста. Хуморът, самокритиката и непрякото формулиране също могат да се използват за изразяване на несъгласие, без да се напрягат отношенията. Тя разчита на помирение и хумор. Критиката или отказите често се отправят тактично, за да се запазят социалните връзки и доброто настроение.

В Швейцария

Стремежът към консенсус, прецизност и спазване на процедурите често играят важна роля. Прекалено емоционалната или настоятелна комуникация може да бъде лошо възприета. Комуникацията се характеризира с търсене на решения, печеливши за всички. За да бъде човек уверен в Швейцария, трябва да общува фактологично, спокойно и сдържано.

В Квебек

Професионалната комуникация може да бъде относително директна, като същевременно се отдава голямо значение на дружелюбието и равенството между участниците. Формулировка, считана за нормална във Франция, понякога може да изглежда твърде пряма или твърде авторитарна в Квебек. За да бъде човек уверен, трябва да бъде прозрачен и ориентиран към решения.

Отвъдморски департаменти и региони

Тонът на гласа, зрителният контакт и стойката на тялото са също толкова важни, колкото и думите. Твърдият подход може да задуши диалога. Във Френските Антили и Реюнион асертивността е по-успешна, когато включва топло измерение. Границите се поставят, без да се нарушава приятелската атмосфера.

Франкофонска Африка

Асертивността не се изразява към началник или по-възрастен по същия начин, както към връстник. Тя се основава на дълбоко вкоренени форми на учтивост.

Асертивност на практика: как да общуваме в междукултурна среда

Проучете културния контекст

Преди да изразите своята увереност, проучете културните норми и очаквания на хората, с които работите.

Адаптирайте формата, но не се отказвайте от позицията си

Културната чувствителност не означава да премълчавате потребностите си. Можете да промените начина на изразяване, без да променяте основното послание. По подобен начин използването на думи като „трябва“ може да звучи твърде авторитарно или агресивно в някои контексти, докато използването на думи като „може би“, „би могъл“ или „може би“ може да звучи твърде неясно или несигурно в други.

Наблюдавайте невербалните сигнали

По същия начин използването на жестове като сочене, кимане или поклащане на глава може да има различни значения или последици в различните култури. Например кимането с глава в България има напълно обратното значение в сравнение с Франция. Когато сте в България, движението нагоре-надолу означава „не“, а въртенето настрани означава „да“. Във Франция е точно обратното, както е и в повечето страни по света. Невербалните сигнали са изключително важни за развиването на комуникационните умения в професионалните среди.

Не оценявайте поведението само според собствените си норми

Човекът, който говори директно, не е непременно агресивен. Събеседникът, който избягва категоричния отговор, не е задължително неискрен или нерешителен. Възможно е и двамата да следват различни културни правила за уважително общуване.

Търсете баланс между яснота и уважение

Културно интелигентната асертивност съчетава три елемента: ясно изразена позиция; уважение към събеседника; съобразяване с контекста.

Яснота, уважение и културна осъзнатост

Добрата асертивност не се състои в използването на една и съща формула във всяка ситуация. Тя изисква да познаваме себе си, да разбираме другия и да се съобразяваме с контекста, без да се отказваме от собствените си граници. Културната среда има важна роля в този процес, защото влияе върху разбирането за уважение, директност, йерархия и допустимо изразяване на емоции.

Именно затова асертивното общуване е важна част от личностното развитие и от способността ни да изграждаме по-здравословни, равнопоставени и ефективни отношения както в личния, така и в професионалния живот.